Защо Северна България отново се наводни?
Валентин Симеонов*, Емил Гачев*, Климатека
По време на наводненията над Европа се е формирал така наречен „ омега блок “. Това мощно нагъване на струйното течение е задържало влажни въздушни маси над Балканите и е довело до продължителни и интензивни превалявания. Географията на реките Янтра и Росица в допълнение е усилила наводненията. Водосборите им работят като „ фуния “, която концентрира огромни водни количества в ниските елементи на поречията. Учените следят наклонност рисковите превалявания да стават по-интензивни в изискванията на затоплящ се климат. А неприятната инфраструктура трансформира дъжда в злополучие. Широките речни корита и заливаемите пространства са основни за акомодацията към климатичните промени. Старите гори играят значима роля против наводненията, тъй като забавят оттичането на водата и понижават риска от неочаквани порои.През миналия уикенд Централна Северна България беше ударена от едни от най-сериозните поройни наводнения през последните години след интензивни превалявания, паднали за доста малко време. Най-тежко пострадаха регионите на Севлиево, Габрово, Велико Търново, Дряново, Троян и близките обитаеми места. В няколко общини беше оповестено бедствено състояние. Реките Янтра и Росица излязоха от коритата си, бяха наводнени десетки къщи, приземни етажи и пътища, а в Севлиево се наложи евакуация на хора с лодки и профилирана техника.
Имаше задействани предизвестия посредством системата BG-Alert, а екипи на пожарната, полицията и общините работиха по отводняване, почистване на свлачища и наблюдаване на язовири и речни равнища. Няма данни за починали хора.
Ситуацията още веднъж сложи въпроса до каква степен българските градове и инфраструктура са готови за все по-чести рискови превалявания. Според климатолози сходни къси, само че интензивни превалявания стават по-вероятни в изискванията на затоплящ се климат. Климатека потърси за коментар проф. Емил Гачев и доктор Валентин Симеонов.
Проф. Гачев: Наводненията се дължат на комплекс от причини
Според проф. Емил Гачев наводненията не могат да бъдат обяснени с един-единствен фактор. Комбинацията от характерна атмосферна конюнктура и особеностите на речните поречия в района е довела до бързото повишаване на водите.
Как „ омега блокът “ задържа преваляванията над Балканите?
В интервала 21–24 май атмосферната циркулация над Европа попадна в режим, прочут като „ омега блок “. Тогава полярното струйно течение прави огромни извивки като “меандри ” и задържа едни и същи въздушни маси над даден район. В случая над Балканите остана влажна и нестабилна въздушна маса, която докара до продължителни превалявания.
На фигурата по-долу е визуализирана обстановката на “омега блок ” на струйното течение на 22 и 23 май. Червените цветове демонстрират главната ос на течението, което се движи от запад на изток във високата тропосфера. Балканите са в центъра на фрагмента.
Визуализация: earth.nullschool.net
При тази конюнктура в Западна Европа времето е било слънчево и топло, а над Балканите се задържа мощно неустойчива влажна въздушна маса.
Тази атмосферна обстановка остана съвсем неподвижна и „ блокирана “ няколко дни и това докара до най-активното изваляване по северните скатове на Стара планина и в Предбалкана.
Географията на реките ускорява риска от наводнения
Втората съществена причина е географията на поречието на река Янтра и нейните притоци. Наводненията в поречията на Янтра и Росица не са необикновени и сходни събития са се случвали неведнъж и в предишното.
Водосборите им имат форма на “ветрило ”, в което реките се събират съвсем в една и съща точка. При значителни превалявания във високите елементи на такива водосбори става съсредоточаване на високите талази и тяхното наслагване в по-ниската част на поречията – там където приточните долини се събират.
Затова реките Янтра и Росица са уязвими към интензивни превалявания и имат податливост към наводнение.
Д-р Симеонов: Затоплянето се форсира и също основава условия за наводнения
Към тези съответни аргументи за наводненията в района ни, би трябвало да вземем поради и резултата от климатичните промени. В случая с наводненията въздейства и нарасналата температура на Земята – стоплянето се форсира, надминахме 1,5° спрямо края на 19 век.
Затопляне от 1,5 °C
Достигнатият предел от 1,5 °C може да звучи нереално и малко, само че за климата на Земята е голяма смяна.
Ако съпоставим с човешката температура – при 36 °C сме добре, при 38 °C – би трябвало да потърсим доктор, а при 39 °C – ситуацията към този момент става съществено. 1,5°C покачване на земната температура се равнява на 39 °C при човешката температура.
Като разследване от по-високите температури идва и нараснало изпарение на водата. Въздухът може да одобри доста по-голямо количество влага. Тази вода би трябвало да се извали и при избрани условия може да се излее едновременно.
Екстремните феномени: по-чести, по-сериозни и с повече вреди
Екстремните феномени ще стават по-чести, по-сериозни и с по-големи вреди. Сега следим началото, само че тази година най-вероятно ще имаме проблеми и с пожарите, и с горещи талази.
Въпреки че учените предизвестяват за тази наклонност от години, подготовката за сходни бедствия остава незадоволителна.
Горите: застраховка против суши, наводнения и горещини
„ Трябва да престанем да мислим за горите единствено като източник на дървесина, а като застраховка против суши, наводнения и горещини “, споделя доктор Симеонов. Следващите години евентуално ще бъдат измежду най-горещите, регистрирани до момента, а рискът от рискови феномени като горски пожари и интензивни превалявания ще продължи да пораства.
Горите играят основна роля за ограничение на наводненията, изключително в планински региони със стръмни скатове като Габровско и Севлиево. Старите гори и огромните дървета забавят оттичането на водата и понижават риска от неочаквани порои. Но изсичането им и опустошителните пожари форсират стичането на водата и усилват риска от бедствия.
България към момента не е готова и за възходящия риск от горски пожари. Страната ни към момента не разполага със профилирани самолети за гасене на горски пожари, макар че огромни горски масиви могат да изгорят за часове. При сходни огнени стихии бързата реакция е решаваща.
Как да създадем път на водата?
Не сме готови. И тук може да работи на един главен принцип: “направете път на водата или тя ще си го направи сама ”. Доказват го и предходните случаи с наводнения при Елените, в Карлово.
Проблемът е същият и има решение – да се обезпечат огромни и необятни корита на реките в обитаемоте места. Един от най-заслужилите кметове на София Иван Иванов го е направил в столицата с Перловската и Владайската реки – огромните корита извършват функционалностите си безотказно, а когато има проблеми, то е тъй като този принцип е нарушен.
Сред значимите ограничения за акомодация са така наречен заливаеми пространства. Това са свободни терени към реките и градовете, които при мощни превалявания могат краткотрайно да поемат огромни количества вода. Освен че понижават риска от наводнения, те оказват помощ и за изстудяване на градската среда.
Градовете ни са строени за различен климат. Съвременната градска среда е прекомерно покрита с непропускливи материали като асфалт, бетон и плочки, които не разрешават на водата да попива в почвата. Така улиците се трансформират в канали за бързо оттичане. Повече зелени пространства и достъп на водата до почвата биха помогнали за ограничение на наводненията и резултата на горещините.
---------------------------------------------------------
*Валентин Симеонов е лекар по квантова електроника от Физическия факултет в СУ. Работил е в Българска академия на науките, а сега е откривател във Федералния институт за технологии в Лозана, където създава оптични способи за премерване на замърсяването на въздуха и учи атмосферни процеси, свързани с климатичните промени.
*Емил Гачев е професор в секция “Води ” на Института за проучване на климата, атмосферата и водите при Българска академия на науките, като работи и в департамент „ География “ към Института по геофизика, геодезия и география – Българска академия на науките. Получава докторска степен по компетентност “Ландшафтознание ” през 2005 година от ГГФ на СУ „ Св. Климент Охридски “. Занимава се с проучвания в региона на хидрологията, геоморфологията и климатичните промени.
